© Анелия Николова
От ляво надясно – Красимир Шалев, (Бигла III), Георги Шопов (Тобо Груп), Асен Чавдаров (Контракт Сити), Ивайло Митев (Идеа Хоум), Бойко Калчунков (Бокал).
Общинската администрация успява да осигури подписи под протокол от заседание на експертен съвет за същото време, за което строителният предприемач вдига сграда в груб строеж, тоест - за два месеца. Това сравнение направиха на пресконференция членовете на ръководството на Националната асоциация на строителните предприемачи. Те се оплакаха от мудността и бездействието на администрацията, обяснявана с фрази като "болна е колежката", заради което се оскъпяват новите жилища и се поставя под въпрос заплащането на строителните работници.
Докато инвестиционният процес при изграждането на една жилищна сграда от проекта до влизането на живеещите отнема средно 2.5 г. в развитите страни, в България процесът продължава по 5-10 г., коментираха инвеститорите. Според тях докато в нормативната уредба ясно са описани процедурите, чиновниците поставят нови неясни изисквания в хода на преписката, не спазват сроковете, прилагат мълчаливия отказ. "Обектът гние в папки, а в същото време работникът си чака заплатата, а обектът поскъпва", обобщи Красимир Шалев, управител на строително-инвестиционна компания с близо 30-годишен опит.
Като друг пример за нормативен произвол той даде случая с частните терени, чието предназначение е променено от строителство на озеленяване. Държавата или общината нямат срок, в който да отчуждят терена, собственикът не може да го загради, няма инвестиционен интерес да го облагороди, но е длъжен да плаща такса смет, тоест - да трупа разходи. Така вместо да се превърне в квартална градинка, парцелът с годините запустява и се използва единствено за незаконно паркиране.
Асоциацията, която обединява инвестиционните компании в строителството, настоява бъдещият Общ устройствен план на София да даде яснота как и в какви срокове общината планира да развива инфраструктурата на отделните райони на града, за да се избегнат грешките от миналото, когато строителството на жилища изпреварваше с години благоустройствените дейности. "Много от новите квартали се развиват хаотично - скъпи сгради се разполагат в необлагородени терени", коментира председателят на управителния съвет на асоциацията Георги Шопов.
"Сега е моментът да се замислим как искаме да се развива София - като град с ясно обособени "спални" и бизнес зони или с територии със смесено предназначение. Световната практика сочи, че решение за намаляване на трафика между тези райони е възможностите за работа и живеене в рамките на едно място. Натовареността на транспортните връзки е проблем, който назрява все повече у нас и налага кардинални промени. Затова вярваме, че при планирането трябва да се залагат повече зони със смесено предназначение", добави той.
През миналата година в София са започнати 7000 нови жилища с 60% повече от предходната, сочат данните на Националния статистически институт. Според предприемачите обаче пазарът в столицата се нуждае от около 15 хил. нови жилища годишно. Въпреки увеличеното предлагане в определени райони търсенето продължава да е по-голямо и така е постигнат среден ръст на цените от около 7.5% годишно, коментира Асен Чавдаров. Той и колегите му прогнозират, че през тази година ръстът ще се забави до 5% именно заради изоставащото предлагане на фона на голямото търсене.
По данни на асоциацията с една средна заплата в София в момента може да се купят 0.6 кв. м жилищна площ, докато в Лондон и Париж - 0.1 кв. м.
Развитието на транспортната мрежест разширява фокуса на купувачите, засилва се интересът към "Хаджи Димитър" и "Овча купел", доскоро пренебрегвани заради отдалечеността и слабо развитие транспорт, добави Аспарух Делев. Представителите на асоциацията очакват търсенето на ново строителство да продължи заради лошото състояние на стария сграден фонд и прилагането на съвременни технологии в новите начинания. Тъй като купувачите са основни млади хора с добри заплати, те очакват повече технологични решения, добави Аспарух Делев.